Д-р Боряна Илчева: Лабораторната работа също има своя чар
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Боряна Илчева е част от екипа на Клиниката по обща и клинична патология на Военномедицинска академия (ВМА) от 2017 година
Завършва медицина в Медицински университет - София през 2016 година По време на специализацията си във ВМА минава редица квалификационни курсове в страната и чужбина. През 2022 година придобива компетентност „ Обща и клинична патология ”.
Член е на Българското сдружение по патология и Европейското сдружение по патология.
Д-р Илчева, по какъв начин избрахте патологията, какво Ви стимулира да предпочетете лабораторната работа, а не директния контакт с пациенти?
Още в самото начало на следването си доста харесах лабораторната работа, непрекъснатото търсене на нещо, нуждата от спомагателни познания и възприятието на удовлетворение при всеки сполучлив опит. По-късно, в трети курс, се сблъсках с дисциплината „ Патология ” и още тогава разбрах, че това е „ моето нещо ” – ежедневното предизвикателство в слагането на диагноза, разнообразието и желанието постоянно да си оптимално прецизен и старателен, тъй като знаеш, че зад всяко стъкло стои нечия орис. Това са неща, които те държат виновен и стимулиран да се усъвършенстваш, непрекъснато да четеш и да следиш новостите, с цел да си потребен на пациентите. Лабораторната работа също има своя сексапил и считам, че е не по-малко значима за диагностиката и лекуването на пациентите, макар че липсва директен контакт с тях, в противен случай.
Кои съответни области и проблеми в тази необятна просвета Ви притеглят най-вече?
Основните ми ползи са свързани с онкопатологията, което допускам е подбудено и от развиването на патологията точно в тази тенденция. Гастроинтестиналната и жлъчно-чернодробната патология несъмнено са ми най-интересни и за мое благополучие във ВМА тъкмо този вид патология е най-обемна и разнообразна, което несъмнено е обвързвано и с интензивната работа на сътрудниците клиницисти и хирурзи.
Как напредъкът в технологиите промени образованието и практиката на патолозите?
Напредъкът на технологиите доста промени патологията като цяло. От една страна с неспиращата цифровизация, което прави и образованието все по-достъпно и качествено. Това дава опция да се учиш от най-хубавите в света, като за задачата ти е нужен просто компютър с добър интернет. Това също води и до възстановяване на диагностиката, посредством дигитализацията все по-лесно и налично е да консултираш заплетените случаи с сътрудници от целия свят, които са с много повече опит и благоприятни условия.
От друга страна, напредъкът на технологиите докара до цялостна смяна на патологията като просвета. Вече е извънредно незадоволително да вземем за пример да кажеш, че даден развой е недоброкачествен. От нас се изисква все по-голяма подробност по отношение на онкологичните болести, субтипизация, вкарването им в прогностични и предиктивни групи, което е обвързвано с проучване на доста маркери и, естествено, главното нещо, към което се стреми медицината – персонализирането на болестта.
Това е допустимо чрез развиването на молекулярната патология, откриването и интерпретирането на от ден на ден генетични алтерации. За страдание, у нас този развой върви с мудни темпове, само че това по този начин или другояче е бъдещето на патологията и ние се стремим да го следваме.
Кои са Вашите учители в специалността?
Моят максимален преподавател е доктор Албена Факирова, която е началник на Клиниката по обща и клинична патология на ВМА. Смея да настоявам, че тя ме е научила на съвсем всичко и всеки ден узнавам по нещо ново от нея. Другият човек, на който дължа големи благодарности е доктор Радка Христоскова. Това с са имената, които няма по какъв начин да не загатна, тъй като те са ми дали извънредно доста в образованието.
Разбира се, човек се учи всеки ден и от всекиго. Така че благодаря на всички от екипа за професионализма и колегиалността.
Имате ли към този момент в практиката си запаметяващи се случаи, които са скъп опит за Вас?
За мой шанс ВМА е многопрофилна болница и с високо равнище на подготвеност. Това ми дава късмет в ежедневната процедура да виждам доста забавни и дори казуистични случаи. За тези 6 години като част от екипа на ВМА съм видяла извънредно разнообразна и рядка патология в доста разнообразни посоки.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Опитвам цялото си свободно време да извозвам с дребната ми щерка и брачна половинка ми. Естествено, обичам да си присвоявам и малко време единствено за себе си с някоя хубава книга.
Коя своя фантазия бихте желали да видите осъществена през Новата година?
За мен миналата 2022 година беше извънредно сполучлива, както в персонален, по този начин и в професионален проект. Трудно ми е да уточнявам, само че преди всичко бих си поискала здраве, повече успокоение и по-малко сложени тежки диагнози.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Боряна Илчева е част от екипа на Клиниката по обща и клинична патология на Военномедицинска академия (ВМА) от 2017 година
Завършва медицина в Медицински университет - София през 2016 година По време на специализацията си във ВМА минава редица квалификационни курсове в страната и чужбина. През 2022 година придобива компетентност „ Обща и клинична патология ”.
Член е на Българското сдружение по патология и Европейското сдружение по патология.
Д-р Илчева, по какъв начин избрахте патологията, какво Ви стимулира да предпочетете лабораторната работа, а не директния контакт с пациенти?
Още в самото начало на следването си доста харесах лабораторната работа, непрекъснатото търсене на нещо, нуждата от спомагателни познания и възприятието на удовлетворение при всеки сполучлив опит. По-късно, в трети курс, се сблъсках с дисциплината „ Патология ” и още тогава разбрах, че това е „ моето нещо ” – ежедневното предизвикателство в слагането на диагноза, разнообразието и желанието постоянно да си оптимално прецизен и старателен, тъй като знаеш, че зад всяко стъкло стои нечия орис. Това са неща, които те държат виновен и стимулиран да се усъвършенстваш, непрекъснато да четеш и да следиш новостите, с цел да си потребен на пациентите. Лабораторната работа също има своя сексапил и считам, че е не по-малко значима за диагностиката и лекуването на пациентите, макар че липсва директен контакт с тях, в противен случай.
Кои съответни области и проблеми в тази необятна просвета Ви притеглят най-вече?
Основните ми ползи са свързани с онкопатологията, което допускам е подбудено и от развиването на патологията точно в тази тенденция. Гастроинтестиналната и жлъчно-чернодробната патология несъмнено са ми най-интересни и за мое благополучие във ВМА тъкмо този вид патология е най-обемна и разнообразна, което несъмнено е обвързвано и с интензивната работа на сътрудниците клиницисти и хирурзи.
Как напредъкът в технологиите промени образованието и практиката на патолозите?
Напредъкът на технологиите доста промени патологията като цяло. От една страна с неспиращата цифровизация, което прави и образованието все по-достъпно и качествено. Това дава опция да се учиш от най-хубавите в света, като за задачата ти е нужен просто компютър с добър интернет. Това също води и до възстановяване на диагностиката, посредством дигитализацията все по-лесно и налично е да консултираш заплетените случаи с сътрудници от целия свят, които са с много повече опит и благоприятни условия.
От друга страна, напредъкът на технологиите докара до цялостна смяна на патологията като просвета. Вече е извънредно незадоволително да вземем за пример да кажеш, че даден развой е недоброкачествен. От нас се изисква все по-голяма подробност по отношение на онкологичните болести, субтипизация, вкарването им в прогностични и предиктивни групи, което е обвързвано с проучване на доста маркери и, естествено, главното нещо, към което се стреми медицината – персонализирането на болестта.
Това е допустимо чрез развиването на молекулярната патология, откриването и интерпретирането на от ден на ден генетични алтерации. За страдание, у нас този развой върви с мудни темпове, само че това по този начин или другояче е бъдещето на патологията и ние се стремим да го следваме.
Кои са Вашите учители в специалността?
Моят максимален преподавател е доктор Албена Факирова, която е началник на Клиниката по обща и клинична патология на ВМА. Смея да настоявам, че тя ме е научила на съвсем всичко и всеки ден узнавам по нещо ново от нея. Другият човек, на който дължа големи благодарности е доктор Радка Христоскова. Това с са имената, които няма по какъв начин да не загатна, тъй като те са ми дали извънредно доста в образованието.
Разбира се, човек се учи всеки ден и от всекиго. Така че благодаря на всички от екипа за професионализма и колегиалността.
Имате ли към този момент в практиката си запаметяващи се случаи, които са скъп опит за Вас?
За мой шанс ВМА е многопрофилна болница и с високо равнище на подготвеност. Това ми дава късмет в ежедневната процедура да виждам доста забавни и дори казуистични случаи. За тези 6 години като част от екипа на ВМА съм видяла извънредно разнообразна и рядка патология в доста разнообразни посоки.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Опитвам цялото си свободно време да извозвам с дребната ми щерка и брачна половинка ми. Естествено, обичам да си присвоявам и малко време единствено за себе си с някоя хубава книга.
Коя своя фантазия бихте желали да видите осъществена през Новата година?
За мен миналата 2022 година беше извънредно сполучлива, както в персонален, по този начин и в професионален проект. Трудно ми е да уточнявам, само че преди всичко бих си поискала здраве, повече успокоение и по-малко сложени тежки диагнози.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ